не си горяла и на клада...
В самотност скитала си ...но си цяла
Потъвала в безвремие,
душата е крещяла!
Сърцето пък е искало любов
и я намирало, но със покров...
Тлеели са въглени в очите,
но песента напирала в гърдите...
И падала си, ставала не без охота
и впримчена в хомота на живота
си продължавала да търсиш брод...
Оглеждаш се и виждаш -
за всичко опростена!
но... от трудните победи уморена!
Това е минало ..тръсни глава
умората прати в забвение
и превърни се в чувствена жена
която има своето прозрение!
Няма коментари:
Публикуване на коментар