Автор: Топшоп Лейди

Любовта на мъжа минавала през стомаха? Откровено казано, това изобщо не го вярвах! Или по-скоро - не исках да го приема, защото никак, ама никак не си падам по готвенето.

Но ето, че и аз – неверницата, повярвах! Случи се тогава, когато с приятеля ми решихме да разнообразим романтичните си вечери и да отидем на суши ресторант...

Половинката ми е зодия рак. В превод - дългият, бавен и чувствен секс за него е като висше изкуство, което той владее до съвършенство. И точно затова го обожавам! Но понякога ми се иска нещо по-така – бурна страст, огън и жупел... Искам да прехвърчат искри!

И точно това и стана след ресторанта! Всъщност ние се нацелувахме страстно още докато бяхме на масата (Какво ни пукаше за възмутените погледи на възрастната двойка отстреща?). После в таксито едва се сдържахме да не развратим шофьора, а когато стигнахме вкъщи... изобщо не можахме да се доберем до леглото.
Беше невероятно! Направо дъх не можех да си поема, но точно от това имах нужда.

Интересно, какво ли беше събудило звяра в моя приятел? Чудих се, чудих се и след като върнах лентата назад няколко пъти, не можах да се сетя за нещо по-различно, което да сме правили, освен хапването на суши. Последва един тур през интернет сайтовете и воала - открих тайната! Оказа се, че в сушито има цял куп афродизиаци – като почнем от морските дарове като стриди и сьомга, минем през ориза и стигнем до водораслите.

Е, за да изживея още една такава нощ, напълно си заслужаваше да се жертвам и да се науча да готвя. Изгледах внимателно сцената от „Сексът и градът”, в която Саманта покрива голото си тяло със суши, и се захванах с приготовленията. Иии... провал!

Оризът си имал специална технология, чието изпълнение за мен се оказа равностойно на задача с повишена трудност от висшата математика. Отчаях се и звъннах на най-добрата си приятелка, за да си излея мъката. И ето, че тя ми вдъхна надежда:

„Скъпа, ти още ли нямаш тиган уок Делимано?” , каза тя.

„Че аз доскоро не знаех каква е разликата между тенджера и тиган, а ти ми говориш за някакви по-сложни неща!”, отговорих аз.

„О, тези керамични тигани , ще ти решат проблема!”, контрира ме тя.

Точно така и стана. Готвенето с този съд се оказа лесно като детска игра. Дори приятно – дали, защото бурните ми нощи, гарнирани със суши, зачестиха или защото открих, че благодарение на него мога да си хапвам какви ли не вкусотийки, без да дебелея, но аз проготвих и то доста често!

И ето как моите (с)експерименти в кухнята направиха живота ми по-пикантен!