Растения -хищници

Венерина мухоловка (Dionaea muscipula)

Съществуват растения, които се хранят с храна, която е характерна за представителите на животинското царство. В природата обикновено животните ядат растения. В света са известни около 500 вида растения-хищници, за които яденето на месо е точно толкова необходимо, колкото и за хищните животни. Тези растения ги обединява фактът, че те се хранят с животинска храна, т.е. явяват се насекомоядни растения. Голям брой от насекомоядните растения са толкова малки и изглеждат толкова изящни и нежни, че въобще не приличат на коварни хищници.

Най-опасното от всички хищни растения е Венерината мухоловка (Dionaea muscipula). Произхода на името е свързано с допусната грешка от ботаника при изписването на думата Muscipula (Мишеловка), като той изписал Muscicipula (Капан за мухи). Дословно името на цветето е трябвало да звучи като "Dioneа muscicipula" – Диона, в гръцката митология майка на Афродита., в римската митология Венера. Първите американски преселници сравнявали краищата на листото на растението с женски полов орган или с формата на морска раковина, която също се явява символ на женското начало, което е ярко изразено в произведенията на Ботичели (Botticelli).
Родината на растението са торфните блата във Флорида, Джорджия, Северна и Южна Каролина, САЩ, и не може да бъде открито никъде другаде по света, освен в саксия. В девствен вид са съхранени не повече от 50 броя. Възрастния екземпляр е не по-голям от 15 см. В листата на мухоловката се намират три чувствителни косъмчета и специални жлези отделящи храносмилателна течност с приятен аромат, която привлича насекомите. Всеки лист на Венерината мухоловка завършва с капан, напомнящ назъбена паст. По двата края на челюстите са разположени два реда зъби. Достатъчно е насекомото само да се докосне до тези косъмчета и капанът щраква с впечатлителната скорост от една трета от секундата. Механизъм на задействане все още не е напълно изяснен. Най-вероятна е хипотезата за разпространяване на двигателен стимул чрез предаване на електрическа енергия; в листото на мухоловката при раздразване произтича електрофизично явление, напомнящо процесите, които се наблюдават при предаването на възбудителния процес в нервната система на животните. По представата на други учени, веществата, които се извличат от телата на насекомите, се явяват источник на химично раздразнение, предизвикващо движението на листото.
Любопитен факт е, че този механизъм се привежда в действие само, ако косъмчетата се докоснат повече от един път в течение на около 20 секунди. По такъв начин растението се застрахова от грешки, водещи до излишно хабене на енергия и не реагира на случайни докосвания (например капки дъжд, пренесени от вятъра, клечки, сламки или части от хитиновата обвивка на насекомите). Между затворените челюсти се образува подобие на решетка и затова ако плячката е твърде малко насекомо (комар, малка мушица), то може да изпълзи навън, но по-големите насекоми са обречени на гибел, като колкото по-яростно се съпротивляват, толкова по-здраво го стискат челюстите на растението. Капанът остава затворен обикновено не по-малко от 40 ч. При това положение мравките, съставляващи в природата една трета от всички насекоми, остават живи около 8 ч и загиват едва след отделянето на киселинната течност от жлезите. Като причина за оставането на челюстите на листото в затворено положение се посочва механичното дразнене на чувствителните косъмчета от живите и мърдащи мравки. В началото на “преработвателния” процес на насекомото, в разтвора се появяват йони на натрия, свободни аминокиселини и амоняк, явяващи се химичен стимул, който задържа листото в затворено положение. След изтичането на необходимото време листото се разтваря и е готово за следващия цикъл. Преработвателната способност на растението е много висока и в течение на само един ден, един лист може успешно да се справи с няколко големи насекоми. Всеки капан е разчетен да направи до три храносмилателни процеса и след това загива. Венерината мухоловка е на особена почит в Португалия, като португалците отглеждат мухоловката в стаите си, където тя играе ролята на санитар и за един ден на нейните листа загиват до 200 мухи, а за един сезон тя унищожава десетки хиляди насекоми.
За отглеждането на растението в домашни условия е необходима смес, която има свойството добре да се дренира и трябва да съдържа специален торф и перлит (или чист кварцов пясък) в съотношение 1:1 или 2:1. Показателя на киселинност на торфа TDS (Total Dissolved Solids - общо количество разтворени соли) трябва да е 5,5. Оптималното ниво на влажност на въздуха е 70-90%. Ако температурата на въздуха превиши 30 градуса, Венерината мухоловка може да спре да расте. Ако бъде подложено на такъв стрес, растението с неохота може и да не поднови своя растеж. На практика в естествена среда, растението вирее при 40 градусова жега, но там то не прекратява растежа си поради факта, че почвата остава прохладна (студената влага постъпва по капилярите от дълбочина и испарявайки се успява да осигури необходимата прохлада). Най-оптималното време за засаждане и пресаждане е ранната пролет (по това време Венерината мухоловка започва своя растеж). Почвената смес трябва да е добре овлажнена преди поставянето на растението в нея. Тъй като почвата включва основно пясък, върху отворите на подложката трябва да се постави мрежеста тъкан, за да не се отмива пясъка при поливането. Няма нужда от допълнително подхранване. Саксията трябва да се постави в плитък поднос или друг съд, който е по-голям от диаметъра на долната част на саксията и този съд да се пълни с вода на ниво 20-30 мм. Водата трябва да е дистилирана, дъждовна или пречистена с филтър. За периода март-ноември водата трябва да се поддържа на посоченото ниво и да се сменя всяка седмица. От ноември до следващия март растението не бива да се преполива в никакъв случай, тъй като през това време то е в латентно състояние. На вас даже може да се стори, че загива. Не се безпокойте, това впечатление е лъжливо. Периодът на покой е необходим, за да може след зимната почивка да събере сили за пълноценно порастване на нови листа, разцъфване и образуване на семена. През зимата вашата задача е да почиствате загиналите капани и листа, за да могат през пролетта да израстат новите.
За да бъде цветът му по-голям и по-ярко червен, растението трябва да е поставено на място с достатъчно светлина, но без да бъде излагано на пряка слънчева светлина. Перваза от вътрешната страна на прозореца, където попада сутрешното слънце през лятото и обедното слънце през зимата е идеалното място за поставянето на саксията. Ако не разполагаме с такова място, ще е необходимо осигуряването на допълнително осветление. Венерината мухоловка обикновено се отглежда в терариуми, оранжерии, в закриваеми с капак стъклени съдове или остъклени тераси. Някои успяват да отглеждат Венерината мухоловка и на открито. В апартамента или къщата е идеално средство за улавяне на досадните през лятото насекоми.
Без оглед на биологическите особености на растението, избягвайте да го храните изкуствено с мухи или други насекоми. В противен случай можете да убиете своя “хищник”. Венерината мухоловка трябва да се наслади на саморъчно уловените жертви. Ако ви се стори, че тя “гладува”, можете да я нахраните като полеете почвата с разтвор от рибна емулсия. Мухоловката основно си осигурява подхранване от торфната смес в която живее.

Размножаването на Венерината мухоловка става по три начина:
1. Размножаване чрез семена – В края на пролетта растението разцъфва с неголеми бели цветчета на извисяващ се над листата с капаните цветонос висок 15-20 см. В естествена среда опрашители на мухоловката се явяват насекомите. При култивиране се препоръчва изкуствено опрашване на цветовете , което ще повиши завръзването на семена. За получаването на семената от цветовете, цветето трябва да бъде опрашено ръчно: с мека четчица съберете цветен прашец и го нанесете на плодника. Тази процедура трябва да се изпълни на всяко цветче, след пълното му разцъфване и появата на цветен прашец. След като се появят завръзите, за съзряването на семената ще са необходими 3-4 седмици. Всяка семенна шушулка съдържа до 30 семена. Съзрелите семена на Венерината мухоловка са твърди и черни на цвят, с размер приблизително на половината от големината на пшенично зърно. След това могат да бъдат веднага посадени или да се опаковат и съхранят за посаждане. Те запазват годността си в продължение на една година; оптималния срок за посаждането им е 3-4 месеца след опрашването.
Ако разполагате с малък парник осигурен с подгряване и осветление, то посаждането на семената може да се извърши и през септември-октомври в чист торф, но трябва да сте напълно сигурни, че дадения вид торф не се сляга. Ако имате съмнения, трябва да поставите мрежеста тъкан. Разположете семената върху тъканта и ги посипете с тънък слой торф. Поливането на посадъчния материал се препоръчва да се извършва от долната страна, за да не се отмие торфа. Парникът поставете на светло и топло място, но не и изложен на пряка слънчева светлина, и покрийте вентилационните отвори. Подгряване на почвата е необходимо да се осигури не само при покълването но и през цялата зима. Пресните семена на мухоловката покълват за около месец. Следете за влажността на субстрата, той никога не трябва да изсъхва. При необходимост, за увлажняване и повишаване влажността на въздуха използвайте съд с влажен чакъл, където трябва да доливате вода след нейното изпаряване. С настъпването на пролетта можете да извадите мухоловката на открито. Пикировката на поникналите от семената растения трябва да се прави много внимателно, за да не се повредят техните коренчета. Затова най-добре е пикировката да се извърши в индивидуални саксийки напълнени с почвена смес като за големите растения. В пластмасова саксия с размер около 75 мм при пикировка се поставят 4-5 растения. Венерината мухоловка не трябва да се “експлоатира” като постоянен източник на семена, защото може да се изтощи и загине.
2. Размножаване чрез листа/резници:
През пролетта или в началото на лятото се вземат листа, от които по-късно ще се развие новото растение. Взимат се само здрави листа, които се откъсват направо от луковицата. Листото се поставя хоризонтално в почвата, като само краищата се покриват с тънък слой пръст. Държи се на топло, влажно и светло място. Новите кълнове се появяват след няколко седмици в края на листа и могат да се пикират след няколко месеца.
3. Размножаване чрез естествено деление на луковицата:
С времето Венерината мухоловка старее. Един от признаците на стареене може да е образуването на няколко точки на растеж. Тогава е необходимо да се извади от саксията цялото растение, да се отърси субстрата от корените и да се раздели на обособилите се части. Понякога отделните части на разделилата се луковица са се сраснали и за да се отделят е необходим чист остър нож или скалпел за да се избегне инфектиране.

Вредители и болести:
1. Листна въшка – проявява се в деформирани нови листа. Средството за борба: аерозол с препарат за листни въшки.
2. Паяжинен кърлеж – един често разпространен вредител. Средство за борба: напръскване на растението с препарат против кърлежи.
3. Черна плесен – може да се появи ако растението се намира в прекомерно мокра и влажна среда. Средство за борба: да се коригира средата и се използва подходащ фунгицид.
4. Ботритис (Botrytis cinerea) – в резултат на гъбична инфекция на растението се появява плесен, която впоследствие се покрива със сивкав мъх. Средство за борба: да се отстранят увредените части на мухоловката, а след това да се обработи цялото растение и почвата с някои от достъпните системни фунгициди.
5. Бактериално поражение – това не е болест, а проявява на физиологично изтощаване. Случва се капана на растението да не може да “преработи” хванатото насекомо и то започва да се разлага. Дадения процес може да се пренесе върху листото, оттам да обхване цялото растение и да го унищожи. Средство за борба: в дадения случай трябва да се оцени ситуацията и да се отдели обхванатия лист.