За имената, светиите и именните дни

Пожелателни имена В тях е вложено пожеланието на родителите за бъдещето на детето. Живот и здраве: Живко, Здравко Род и семейство: Братан, Байно, Везенко, Татун, Новко, Заварин Успех в живота: Първан, Видьо, Вида, Велчо, Велика, Сретен Сила и храброст: Войно, Бойко, Страхил, Силян, Груди Качества на характера: Веселин, Ради, Драго, Добри, Мила, Искрен Физическа красота: Хубен, Лепа, Гиздьо, Ваклин, Къдра, Руси, Румяна, Бела, Младен Близки до пожеланията за физическа красота са имената, които сами по себе си означават хубави и приятни неща: Цветя: Иглика, Невена, Ружа, Теменужка, Роза, Цветан Билки и треви: Билян(а), Детелин(а) Дървета и плодове: Елица, Калин(а), Явор, Ясен Птици: Гълъб, Пауна, Славея, Сокол Небесни светила: Звезда, Звезделин(а), Деница, Зорница Защитни имена Както и пожелателните, те са свързани с първобитната вяра в магическата сила на словото. Били предназначени да се борят с детската смъртност. Когато в семейството първите деца умирали, родителите давали на рожбата си такова име, че да я пази от преждевременна смърт. Защитните имена са няколко вида: а) От глаголен корен "стоя, трая": Стойко, Стоян, Стоимен, Трайчо, Траян б) От дума, която означава здрав, твърд, не особено ценен предмет: Камен, Кремена, Желязко в) От названието на обикновен домашен предмет, част на къщата, ралото: Праго, Собел, Рукан... г) "Грозни" имена, т.е. които предпазват от зли очи: Грозьо, Черньо д) Имена свързвани с подхвърлянето на дете. Към средствата за борба с детската смъртност спада и широко практикуваната допреди две-три поколения символична жертва. Ако на родителите умирали децата или се родяло хилаво дете, за което се страхували дали ще оживее, "подхвърляли" го рано сутрин на улицата или край кладенеца и гледали кой пръв ще го намери. Който го найде или обрете, той става кръстник на детето и му дава било собственото си име, било Найден, Обретен. Ако вместо човек най-напред дойде животно, загрижените родители казвали, че такъв му бил късметът на детето им, и можело да го нарекат дори Кравко, Кучкан, Песан. И вярвали, че с това са избягнали проклятието и детето ще оцелее до дълбока старост. е) Търсене на име. Проклятието над родителите да не траят децата им можело да се избегне и с ново име, каквото няма в рода и в близката околност. Такива са някои съвсем редки християнски имена или просто от израза "Търся име" вземат първата дума и образуват Търся, Търсена. ж) Защита от други беди. Според наивното вярване на нашите баби и деди някои имена крият сила да предпазват и от други напасти, каквато бива понякога нежеланото многодетство Когато се раждат все момичета (а всеки родител иска да има преди всичко мъжка рожба), кръщават четвъртото или петото момиче Доста, Достена или Стига, за да се роди след него момче. А когато се раждат прекалено много деца, кръщавали десетото, например, Запрян. Магическата сила на името можела цял живот да служи като защита срещу диви зверове и беди. А понеже най-опасният звяр по нашите земи е вълкът, широко разпространени са имената: Вълчо, Вълкан, Вълкана. Същия смисъл носят и имената: Огньо, Огнян, а може би и Куцар. Когато някое чуждо по произход и с непонятно значение име напомня българска или позната дума, хората го свързват с тази дума и го смятат образувано от нея, т.е. преосмислят името. Така от гръцкото Тихон - "щастливец" са възникнали имената Тихо, Тихол, Тишо и ние смятаме, че крият значение "тих". Имената на календарните светци - еврейски, гръцки и латински, натрапени от византийските църковни власти, както в миналото, така и днес, са чужди на езика ни. Затова българинът открай време се е стремял да ги асимилира, да ги направи понятни по значение и по-лесни за изговор. Това се постига чрез превод или съкращаване. Понеже и в недалечното минало мнозина образовани българи са знаели гръцки език, те разбирали значението на голяма част от имената и ги превеждали. Например, ако дядото се казвал Тодор или Доротей, което ще рече "дар от Бога, Божи дар", кръщавали внука Божидар. Това явление се е засилило особено много през Възраждането. Ето още няколко български имена, които по всичко изглежда, че са превод на съответни гръцки: Благородна — Евгения, Боголюб — Теофил или Филотей, Възкресия — Анастасия, Кръстьо — Ставри, Надежда — Елпида, Небесна — Урания, Спас — Сотир, Сребро — Аргир. Именните дни 20 юли-Свети славен пророк Илия Празнуват всички с името Илия , Илияна В българският народен календар ИЛИНДЕН е най-обичаният летен празник по време на жътва и вършитба.НА този ден възрастните разказват приказки и пеят песни за пророк илия,коъто кара огнена колесница с 6 коня по небето и измолва от бога за тях адраве и благополучие.Празнуват кожухари,самарджии,фурнаджии,защото свети Илия е техен патрон покровител. 22 юли-Магдалена и Магда празнуват в деня на св.мироносица и равноапостолна Мария Магдалена 25 юли -св.Ана 26 юли-Параскев и Параскева празнуват в деня на св.великомъченица Параскева 30 юли -св.Евдокия Именници са носещите името Евдокия и Евдоким