Несебърски сън
По топлите дюни полека назад се завръщаш.
На устните носиш вкуса на лазура и вятъра,
в ушите ти бие морето, очите поглъщат
червеното вино на залеза, пищно разлято.
Това е прекрасната вечер на този прекрасен,
отиващ си ден. - Не, това е вълшебно начало
на идеща приказна нощ - а така е прекрасен
живота, когато сърцето е радост огряла.
И малкия, стар, полусрутен градец оживява
във своето древно величие... Ето, гемия
с болярска корона към тихия бряг приближава.
В четиресет църкви камбаните почват да бият.
О, може би ти си онази болярка-отшелница,
заточена тук зарад обич към мъж-друговерец.
А може би всичко е сън. - И крилатата мелница
крилата на твоите сънища днес е разперила...
Няма коментари:
Публикуване на коментар