петък, 1 юли 2011 г.

ТД " МАДАРСКИ КОННИК"

http://td-madarski-konnik.hit.bg/nto.htm

Обекти от "Стоте национални туристически обекта" в Шумен

За инициативата

По инициатива на Българския туристически съюз през 1966 година е създадено движението за обхождане и изучаване на най-важните и най-големите туристически обекти в България. Oще през следващата година през месец юли първите призьори получават златните си значки. Днес в страната има над 8900 души носители на златни значки.

Целта на движението "100 национални туристически обекта" е всеки турист да се запознае с най-хубавите и най-свидните за всеки българин планини, природни забележителности, музеи, паметници, исторически забележителности. Движението се ръководи от Национален организационен комитет, в който се включват всички институции, ведомства и организации, имащи отношение към движението.

През 2003 г. се възражда движението “Опознай България – 100 национални туристически обекта”. Списъка на обектите бе актуализиран, отпечатани бяха нови книжки, макар старите да продължават да са валидни. Националното движение не е прекъсвало през последните 13 години, макар и с 10 пъти по-малко на брой участници. От възстановяването на движението през 2003 година до днес са се включили близо 80 хиляди нови участници. Отличията на движението “100 национални туристически обекта” са бронзова, сребърна и златна значка, а също така и грамота. Значките се дават на три етапа. При посещение на 25 обекта се връчва бронзова значка, при 50 – сребърна. При посещение и на стоте обекта се връчва златна значка. Всички носители на значки имат право на участие в ежегодната томбола с предметни награди, екскурзионни летувания, екскурзия в чужбина и др. Значките се връчват в Централния съвет на Българския туристически съюз, който се намира в Министерството на младежта и спорта. Книжки и карти могат да се закупят от БТС, Информационния център на БТС, туристическите дружества в страната, както и от почти всички обекти включени в движението.

Паметник "Създателите на българската държава"

Тел.: 054 872 598; 872 107;
Работно време:
от 8.30 до 18.00 ч.
без почивен ден
Паметник “Създатели на българската държава” град Шумен е разположен на територията на природен парк „Шуменско плато“ на 450 м надморска височина. Открит през 1981, мемориалът е разположен така, че силуетът му да въздейства и се възприема в радиус от 30 км. Така той провокира интерес и се явява смислов център на първите български столици Плиска, Велики Преслав и Мадара.

Сложната композиция от осем бетонни тела, изградени под различен ъгъл, оформя две полузали, в които се сменят сянка с полусянка, ритъм и форми, контраст и хармония. Експозицията започва с фигурата нa хан Аспарух. Зад хана се намира конят, играл важна роля в живота на предците ни. Галерията на хановете представя и Тервел – най-добрият дипломат, Омуртаг – строителят, и двамата издигнати на 18 метра височина, обградени с надписи от стари хроники. Преломът на историята – приемането на християнството е представено чрез напрегнатата фигура на княз Борис, устремена в бъдещето. Тук елементите имат най-сгъстен и конфликтен характер, а двете бетонни тела оформят в горната си част въздушен кръст. Във втората полузала, наречена “Златният век”, композицията се състои от 4 скулптурни групи: Симеон – владетелят, разширил територията ни до три морета, книжовниците – Наум, Климент и Ангеларий, превели богослужебните книги на достъпен език, болярите – следвали владетеля във всички начинания, войните – без които Симеон не би спечелил битка.

В непосредствена близост се намира Информационен център с експозиция „Монументалното изкуство в последните десетилетия на ХХ в.”, където се представят филми с историческа тематика. Една от залите му е място за сватбени церемонии.

Регионален исторически музей - град Шумен

бул. “Славянски” № 17
Тел.: 054 875 487;
Моб: 0893 342 223
Работно време:
10:00-18:00 (април – октомври);
Без почивен ден
9:00-17:00 (ноември – март);
събота и неделя – по заявка
Шуменският исторически музей е създаден през 1904 г., но музейното дело в града датира още от 1857 г. и се свързва с името на възрожденския учител Сава Доброплодн.

Регионален исторически музей – Шумен съхранява във фондовете си над 150 000 музейни единици (V хил. пр. Хр.–ХХ в.).

Постоянната му експозиция е разгърната в 8 зали – Праистория, Античност, Средновековие, История на българския народ ХV–ХІХ в., Християнска култура, Съкровищница. Сред експонатите прави силно впечатление цяла тракийска гробница, която е единствената в страната, експонирана в музейна среда. Тя се датира от IV в.пр.н.е. и е открита в град Смядово. Музеят разполага и с най-голямата в България колекция от средновековни български и византийски оловни печати, най-голямата нумизматична колекция, богатият златен накит за конска юзда от гробницата при село Ивански (ІV в.пр.Хр.), златни накити от Плиска и Шуменска крепост и мн. др.

Освен постоянната експозиция, в музея периодично се организират и временни изложби. Музеят разполага с фотолаборатория, реставрационно ателие и собствено издание.

Историко-археологически резерват "Шуменска крепост"

Тел.: 054 800 381;
Моб: 0893 342 208
Работно време:
9.00 – 19.00 (април – октомври)
9.00 – 17.00 (ноември – март)
Без почивен ден
На 3 км северозападно от Шумен, в парка ”Шуменско плато”се намира ”Шуменската крепост”. Тя заема най-високата източна част на Шуменското плато. Шуменската крепост възниква на това естествено укрепено място още през ХІІ-ХІ в.пр.н.е., според археолозите e на четири платформи. Траките са първите ? заселници. Историците смятат, че нейната възраст е 3200 години, което я прави една от най-старите на територията на страната.

До XV в. градът се е намирал зад стените на крепостта, която е представлявала сложен комплекс от сгради и военни съоръжения. Укреплението е изиграло важна роля по време на Втората Българска държава. Твърдината е съществувала и през първите години на османското владичество. През 1444 г. кръстоносците на Владислав III Ягело я разрушават и опожаряват.

Археологическите проучвания на крепостта са завършени. В специална експозиция в музея, разположен в непосредствена близост до крепостта е представена историята на Шумен. Шуменската крепост е една от най-големите и интересни средновековни крепости, останали по българските земи.

Томбул джамия “Шериф Халил Паша” - 1744 г.

ул. „Г. С. Раковски” 21
Тел.054 802 875
Работно време:
от 09:00ч. до 18:00ч.
Без почивен ден
Джамията „Шериф Халил Паша” повече известна като „Тумбул Джамия” е втори по големина на Балканския полуостров действащ мюсюлмански храм. Джамията е била разположена в централната част на гр.Шумен, но в последствие остава в югозападната част. Името на сградата “Тумбул” идва от тумбестата форма на купола. Строена е от 1740 до 1744 г. и е повлияна от Епохата на Лалетата на Османската империя, днес джамията е единственият действащ мюсюлмански храм, който предлага и туристически посещения.

Комплексът е разположен на площ от 1730 кв.м. Това е ансамбъл от джамия, медресе (висше духовно училище) с 12 помещения, където живеели студентите, и библиотека на втория етаж с 5000 тома религиозна литература.

Национален историко-археологически резерват „Плиска”

гр. Плиска 9920
Тел: 053 232 012;
Моб: 0893 342 201
Работно време:
8.30 – 19.00 (април – октомври);
8.30 – 17.00 (ноември – март);
Без почивен ден
Историко-археологическият резерват се намира на 28 км североизточно от град Шумен и на 2 км от съвременният град Плиска. Това е първата столица - от 681 година до 893 година. Археолозите и историците смятат, че градът е построен върху старо славянско селище. Останките на древния град днес ни говорят много за историята на България и за нейното древно величие. Руините сочат, че старата столица се е разполагала върху площ от 23 кв.км. Тъй като е построена в полето и няма естествени защити от врагове, градът е имал три крепостни защити.

100-годишни археологически проучвания разкриват останките от "външен" и "вътрешен" град. Най- интересните архитектурни паметници, чиито останки са запазени до днес са Големият дворец, който е най-добре запазената сграда във Вътрешния град, размерите му са 52 на 26.5 м. Построен е от хан Омуртаг (814 - 831), който има най-големи заслуги за изграждането на Плиска в един голям и модерен за времето си средновековен град. Тронната палата на българските владетели е била официална сграда, която се е ползвала за съвета на кана, за тържествени приеми на чужди посланици и пиршества. Тук е бил и тронът на владетеля. Малък дворец, който заема площ от 568 кв и е бил най-красивата и богато украсена сграда в комплекса. Там са се помещавали личните покои на владетеля и неговото семейство. Голямата базилика е най-голямата базилика на Балканския полуостров. Издигната от княз Борис, тя е трикорабна, а с внушителни си размери (100 на 30 м.) се нарежда сред най-величествените български архитектурни творби от епохата.

Разкритите останки са консервирани и по същество представляват музей на открито. Находки от резервата, показани в музейната експозиция, представят бита, материална и духовна култура на жителите на старата столица. Градът освен красив, е бил и доста добре благоустроен – намерени са останки от канализационна мрежа и подово отопление, а археолозите смятат, че прозорците на някои от сградите са били от стъкло.

При падането под османско робство градът е наречен с името Абоба, което запазва до 1925 г, когато отново е преименуван на Плисков, а от 1947 г. – Плиска.

Национален историко-археологически резерват „Мадара"

с. Мадара 9750
Тел: 053 132 095
Моб: 0893 342 225
Работно време:
8.30 – 20.00 (април – октомври);
8.30 – 17.00 (ноември – март);
Без почивен ден
Мадара основателно е наречена "Българската Троя", поради богатството на откритите археологически паметници датирани от IV хил. преди Христа до XV век. Животът тук започва в пещерите около пълноводен извор през каменно-медната епоха. Тракийското светилище на трите нимфи, езически храмове, останки от християнски църкви от V-ХIV век, скален манастир с над 150 килии и църкви от XIII-ХІV в. свидетелстват, че Мадара е култов център през всички векове на своето съществуване.

Най-забележителният паметник в резервата е уникалният скален релеф Мадарски конник, изсечен на 23 метра височина върху отвесната стена на Мадарското плато. Релефът изобразява в естествена големина конник в ход, орел, летящ до него, куче, което следва конника и прободен с копие лъв. Композицията символизира триумфиращ над враговете български владетел.

Смята се че изображението е създадено през VIII – IX век и се свързва с хан Тервел. Единствен в Европа, той е образец на старобългарското изкуство и символизира мощта и величието на българската държава. Надписите около него, изписани на гръцки език, разкриват подвизите на трима български ханове – Тервел, Крумесис и Омуртаг. Тук могат да се видят още светилища, езическо капище, християнски черкви, параклиси.

Единственият по рода си средновековен скален релеф в Европа – Мадарският конник, от 1979 г. е в списъка на ЮНЕСКО като културна ценност със световно значение. От 2008 г. е Глобален символ на България.

Национален историко-археологически резерват с музей „Велики Преслав”

Гр. Велики Преслав 9850
Тел: 053 843 243
Работно време:
09:00-18:00 (април-октомври);
Събота и неделя: 10:00-18:00;
09:00-17:00 (ноември-март);
Събота и неделя: беседи с екскурзовод по заявка
Историко-археологическият резерват „Велики Преслав”, включва реставрирани и консервирани части от разкопките на средновековния столичен град Преслав и музей, в който се съхраняват част от откритите предмети, както и Археологическият музей се намират на 20 км. от гр. Шумен.

Велики Преслав е столица на Българската държава от 893 до 971 г. Градът е възникнал през първата половина на IX век по време на управлението на хан Омуртаг като военен лагер с укрепен дворец и гарнизон. За столица я провъзгласява цар Симеон. Велики Преслав има същите конструкции на портите, кулите и стените като тези на Плиска. Цар Симеон Велики превърнал града в най-величествения град на цяла югоизточна Европа (епохата на “Златния век"). Проучванията сочат, че Преслав е замислен и построен от своите създатели като един великолепен град, достоен да съперничи на византийската столица Константинопол. Най-великите хора на перото са работили тук – Йоан Екзарх, Черноризец Храбър, Константин Преславски, Презвитер Кузма.

Музеят се намира в непосредствена близост до съвременния град и е разположен върху руините на старата българска столица Велики Преслав (893-972 г.) и обхваща около 500 хектара от нейната площ. Музеят е основан на 26 октомври 1906г. по инициатива на Юрдан Господинов и местното Археологическо дружество „Тича”. Музеят съхранява над 35 хиляди предмета, около 1700 от които са изложени за посетителите. Сред тях са шедьоври като керамичната икона на Св. Теодор Стратилат, Преславското съкровище, съдържащо над 170 предмета от злато, сребро и бронз; характерната за Преслав рисувана бяла керамика, както и една от най-големите в света колекции от средновизантийски печати от периода 971-1088 г.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Къде е на сметка?

реклама